СГОРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; сгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. сгоря̀л, -а, -о, мн. сгорèли, св., непрех. Остар. и диал. Изгарям1, изгорявам1. Възторгът и гневът / сгоряха като плява. Ив. Вазов, Събр. съч. ІІ, 1975, 371.
СГОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; сгоря̀ се св., непрех. Остар. и диал. 1. За огън – разгарям се, разгорявам се, разпалвам се. Да оставяте да ся сгорява огънят и да може да излиза газът, който ся е развил от горение. Ч, 1870, бр. 5, 160. Колко жар се е сгоряла! Т. Влайков, Пр I, 300.
2. За пепел – натрупвам се, наслагвам се след изгасване на огъня. Наклади ма буен огън, Димитро, / да са сгори бяла пепел, Димитро, / да ма зимат сапунджиите, Димитро. Нар. пес., СбНУ XLVI, 172.
СГОРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; сгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Изгарям2, изгорявам2. Измива ми главата, па сгорява вълнено парцалче и запарва раната. Т. Влайков, Съч. VI, 341. Да острижеш от козината на кучката, па да я сгориш и да засолиш с горенината раната. П. Велков, СДН, 97. сгорявам се, сгоря се страд.