СГРÀБВАМ, -аш, несв.; сгрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Сграбчвам. Момчил само можа да обърне камъка. И се дръпна. Тогава го сграби Горан и като изрева, можа да го вдигне, ала го изтърва и земята се разтърси. А. Дончев, ВР, 180. Когато палачите сграбиха стареца и го хвърлиха в пламъците, дъщерята на императора Анна дигна ръце и закри очите си. А. Каралийчев, С, 32. Приучват слона да се преструва, че уж е силно разярен, и отеднаж се спуща връх пазача си, сграбва го с хобота си и го вдига високо. Но всъщност слонът го сграбва тъй леко, че не му нанася вреда. В, 1914, кн. 10, 802. Кой не е чул за вълните въздействени на Салмацида, / за Етиопското блато? – От него напие ли някой, / лудост го сграбва или в упоение странно изпада. Г. Батаклиев, М (превод) [еа]. сграбвам се, сграбя се страд. и взаим.