СГРÀДИЧКА ж. Умал. от сграда. Тука са две постници, една срещу друга. Тия сградички, загубени из самотиите на горския пущинак, дремят с тишината на гроба. Ив. Вазов, Съч. ХV, 28. Седнах на пейка сред кипарисите и се загледах в крайбрежната уличка. Там все още стояха на пост няколко стари къщи, пристанищното управление, популярната банка и складът – вехти сградички, топли, скромни, като второстепенни герои от нашумяла пиеса. Б. Априлов, Избр. пр I, 19.