СГРЕШЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сгреша1 като прил. 1. Който съдържа грешка; грешен1, сбъркан, объркан. – Ако трябва, ще го препишем? – Само сгрешените думи. По пет пъти всяка една... Бр. Мормареви, ВТ, 218. Сгрешена задача. Сгрешен надпис. Сгрешен адрес.
2. Който неправилно, обикн. поради невнимание, се сменя с друг, поставя се, приема се вместо друг; грешен1, сбъркан, объркан. Сгрешена буква. Сгрешена година. Сгрешена цена.
3. Прен. Който не следва логиката и реда на явленията, не съответства на действителността; сбъркан, погрешен. Той отправя остри критики към управлението. Според него основните му грешки са корумпираните политици и сгрешеният модел на прехода. Е. Калинова и др., БП, 318. Проблемите се дължат на сгрешената реформа в здравеопазването.