СГУР, сгуртà, мн. няма, ж. Сгурия. Училищният двор не е някогашният – тревясал и изровен. Сега прилича на градина. С пътеки от пясък и сгур, с нацъфтели розови храсти. Ст. Поптонев, ОБЛ, 306. ТЕЦ-овете сполучливо вземат енергията на въглищата, трупат до себе си планини от мъртва сива сгур. М. Яворски, ЕСВ, 166. Той беше огняр – / пренасяше с коша кюмюр, / изхвърляше сгур / дванадесет часа на нощ. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 22.