СГУ̀РАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Работник, чието задължение е да изхвърля сгур. Обичаше горещо работниците. Често с часове беседваше с въглищарите и сгураджиите. Ст. Коларов, НВ, 132.
