СГУРЍЯ ж. Твърди остатъци от изгорели каменни въглища, метали и др.; сгур. Павел влезе във вестибюла, където Олга, прибрала косите си в кърпа, чистеше пернишката печка от изстиналата сгурия. Б. Болгар, Б, 115. Отново димят високите комини на фабриката. Нощем тя бълва огнена лава. Това е сгурията, която дълго свети, преди да угасне. А. Каралийчев, ПС III, 123-124. В Галия напр. настилките [на римските пътища] са имали основа, направена от поставени на ребро камъни, върху която е бил разстилан пласт от по-едър чакъл или сгурия. Л. Манчев Π I, 22. В каменните въглища се съдържат много минерални и други примеси, които остават след изгарянето във вид на сгурия. К, 1963, кн. 8, 34.
– От гр. σκουρία ‘ръжда’. – Други (диал.) форми: сгорѝя, скорѝя.