СГЪ̀ВАМ, -аш, несв.; сгъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сгъ̀нат, св., прех. 1. Прегъвам, свивам плат, дреха, хартия и др. на два или повече пласта, реда, обикн. за да заема по-малко място. Противоп. разгъвам. Чендов разкова с ножа си знамето, захвърли дългия прът и внимателно сгъна копринения плат, сложи го в чантата си. Д. Талев, И, 582. Те започнаха припряно и мълчаливо да събират женските дрехи, сгъваха ги грижливо и ги трупаха на купчина. Д. Фучеджиев, Р, 183. Той взе листа, сгъна го на две, сложи го в плика, залепи го и излезе да го пусне. Ал. Бабек, МЕ, 253. Когато сенките на дърветата се сгъстиха съвсем, бащата сгъна вестника си. П. Бобев, ЗП, 105. При свършването ѝ [на книгата], сам си сгъваше колите, сам ги шиеше, сам подлепяше. Ил. Блъсков, ДБ, 11.
2. Извивам, свивам в ставите крайник или част от него по посока към тялото. Противоп. разгъвам. Райдювица стоеше до него, сгънала ръце, прегърбена, вцепенена от мъка и от лоши мисли. Й. Йовков, ЖС, 146. Четиримата коленичиха според правилото с десните си крака, изнесоха левите напред, като ги сгънаха под прав ъгъл, и зачакаха. Цв. Ангелов, ЧД, 197. Аз се завих с антерията, сгънах колената си под нея и се опитвах да заспя. Ем. Станев, К, 22. При одраскване на дланта на ръката детето сгъва пръстите и хваща дразнещия предмет. В. Желев, КМЗ II, 18. // За мускул – при съкращаването си предизвиквам свиването на крайник или друга част на тялото. Мускулните антагонисти при своето съкращение довеждат до напълно противоположни ефекти. Така например двуглавият мускул на мишницата сгъва предмишницата, а триглавият мускул я разгъва. Ал. Гюровски, АЧ, 156. Мишничният мускул лежи под двуглавия. Мускулът сгъва предмишницата в лакътната става. Г. Балтаджиев и др., АЧ, 98.
3. Затварям нещо отворено, разтворено. Сгъна чадърчето, вслуша се, но не дочу гласове и отвори. О. Василев, Т, 211. Мария сгъна книгата и тръгна покрай вадичката към дъното на градината. Ст. Дичев, ЗС І, 508. // За насекомо, птица – прибирам разперените си крила към тялото. Харитина върви запъхтяна всред високата трева, подплашва скакалците и те сгъват твърдите си крила. А. Каменова, ХГ, 11.
4. Остар. и диал. Увивам, завивам, загъвам. Той сгъна праховете на тая страшна отрова внимателно и ги спусна в джеба си. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 33. В друг един сандък наблизо се намираха в изобилие провизии, свещи и всички необходими работи за заминаването. Каси беше сполучила да сгъне всичко необходимо в поразително малки пакетчета. ЧТК (превод), 369.
5. Диал. В съчет. със същ. вежди. Сбръчквам, сбърчвам, смръщвам (вежди). – Може ли да не я позная! Само тя умееше да сгъва така страшно веждите си. О. Василев, ЖБ, 42-43. сгъвам се, сгъна се страд. Шевните изделия се сгъват за опазване и за по-лесното им транспортиране. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 64. Долният чаршаф се сгъва на две първо по дължина после по ширина с лицевата страна навътре. А. Димитрова и др., СЗГ, 25. Изчистената сбруя трябва да се сгъне добре и тури на определеното ѝ място в добър ред. РОКПА, 15.
СГЪ̀ВАМ СЕ несв.; сгъ̀на се св., непрех. 1. Ставам на два или повече пласта, реда под външно въздействие; прегъвам се. Противоп. разгъвам се. Колко време летя из пространството, Исус не можа да разбере, а щом кацна на твърдото и парашутът почна да се сгъва – видя някаква пъстра тълпа. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 105. Бялата хармоника и сега ту се разтягаше, ту се сгъваше в ръцете на Стоил. Кр. Григоров, Н, 36.
2. За тяло или част от него – извивам се, свивам се. Цанко огледа пожълтелите от ръждата на железните пръчки оръфани рамене на другаря си, мярна неволно и проядените от солта и лишеите ръце, чиито пръсти едва се сгъваха. О. Василев, ЖБ, 92. ● Обр. Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан, / гледай как тежко се сгъва необятната му гръд медносиня. Е. Багряна, ВС, 77. // За тяло или част от него – извивам се, свивам се при болка от удар, болест, поради външно температурно въздействие и др. Младият рогач наведе глава и рогата на Джели изтракаха в неговите. От страшния удар тялото на пришелеца се сгъна. Ем. Станев, ПЕГ, 122. Той седеше, сгъваше се на студеното и в мокрото, па все си въздишаше. Христом. ВВ І, 54. „Ти крещя, аз се сгъвах, но и двамата не постигнахме нищо...“ Хр. Домозетов, ОР, 40.
3. Диал. За вежди – сбръчквам се, сбърчвам се, смръщвам се. Сгънаха се недоволно веждите на Вагрила и въздъхна. Какви хора, защо не могат да разберат прости неща? М. Яворски, ХСП, 318.
◊ Не сгъвам / сгъна крак. Разг. Работя неуморно, много усилено, обикн. непрекъснато, без да почивам. Жално му беше за нея – и тя по цял ден не сгъваше крак. Г. Караславов, ОХ ІІ, 23. Трещеше гръм нашир и длъж. / Светкавици нощта деряха / и небесата се тресяха. / Не сгъват дяволите крак / по цяла нощ в подобен мрак! Вл. Свинтила, Худ. С І (превод), 384. Сгъвам / сгъна ръце. Остар. и диал. 1. Преставам да работя, отказвам се да работя. 2. Отказвам се да предприема нещо за постигането на някаква цел, отказвам се да се боря. Трябва ли ние да сгънем ръце и да гледаме как др. Сакъзов играе в партията осъдителна игра? РВ, 1903, бр. 19-20.
– Друга (диал.) форма: сгъ̀нвам.