СГЪВÀЧ1 м. Остар. Печат. Работник в печатница, който извършва сгъване на кòли. Като Максим Горки и той бе скиталец в младежките си години: слугува в гостилница, става сгъвач в печатница, лежа по участъци и пр. СбАСЕП, 51. Бях слуга при бояджия. После – пак слуга по кръчми и гостилници, сгъвач в печатница. А. Страшимиров, ЛФ, 1958, бр. 38, 2. В печатницата бил всичко: и управител, и канцеларист, и сгъвач, и даже словослагател. Сутрин той почвал най-напред работа и свършвал най-късно от всички работници в печатницата. ФЖОНД (превод), 32.

СГЪВÀЧ2 м. Мед. Всеки мускул, който участва в свиването на крайник или друга част на тялото. Висовете се използват с цел да се подобри формата на гръбначния стълб, да се разтегнат гръдните мускули и сгъвачите на гръбначния стълб. Н. Манчева, ЛФ, 50. Групата на сгъвачите на китката се състои от два мускула. Ал. Гюровски, АЧ, 183.


Източник: Речник на българския език (онлайн)