СГЪСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сгъстя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (течност, въздух, газ) да стане по-гъсто, отколкото е било. Противоп. разреждам1. Сладък аромат на банани, примесен с мирис на гнилота, на риба и бензин, сгъстяваше още повече топлия въздух. К. Константинов, ПЗ, 122. Набутаха няколко дълги горящи главни в първата дупка, за да засилят топлината и сгъстят дима вътре. П. Здравков, НД, 132. Сгъстете соса на водна баня. П. Чолчева и др., КВД, 391. Сгъстявам сладко.
2. Увеличавам налягането на въздух, газ в затворено пространство, съд. Противоп. разреждам1. Едва през 1917 г. на французина Рато идва идеята да използува газовата турбина не като силов двигател, а за задвижване на центробежен компресор, който да сгъстява въздуха и да го вкарва под налягане в цилиндрите на двигателя. Н. Попов и др., БД, 275. Компресорът засмуква и сгъстява газа до необходимото налягане. Г. Дингозов и др., Ф, 202. По студа, по воя на моторите, по отслабеното свистене на компресорите, които сгъстяват въздуха в кабината, разбираме, че самолетът се напъва да вземе височина за прелитането на Андите. Д. Димов, Съч. IV, 378.
3. Поставям, нареждам множество хора, предмети, елементи и др. по-нагъсто, много близко един до друг, за да заемат по-малка площ. Противоп. разреждам1. Той и сега припомни, че в първите години от царуването си наредил да сгъстят мрежата на отоплителните тръби, та и най-лютият мраз да не се усеща в двореца. М. Смилова, ДСВ, 131. Той донасяше макетите на няколко вида корици с различни шрифтове, различна големина на буквите, разреждаше ги, сгъстяваше ги, докато получи такава корица, която да го задоволи напълно. СбАСЕП, 418. // Само мн. и 3 л. ед. В съчет. със същ. редица, колона и под. Заставаме, разполагаме се по-близо един до друг, на по-малко разстояние. Елените изведнъж сгъстиха редицата и сами налетяха напред. О. Василев, ДГ, 100. – Сгъстете веригата! – заповяда Руменов на лявата свръзка. Х. Русев, ПС, 217.
4. Прен. Заставям някого да живее в по-тясно помещение, на по-малка жилищна площ; стеснявам. Самата новина, че ще настанят у тях квартиранти, не я учуди, нито я разтревожи: тя очакваше това, тъй като в някои от околните къщи вече бяха сгъстили обитателите. Ем. Манов, ДСР, 26.
5. Прен. Ставам причина нещо (мъгла, здрач, мрак) да стане гъсто, непрогледно, да не прониква или трудно да прониква светлина през него. Противоп. разреждам1. Вятърът се усилваше и ту сгъстяваше, ту разсейваше мъглата. Б. Несторов, СР, 118. Искрата се завъртя и се превърна в черна сажда. Саждата заслиза надолу към земята и по пътя си сгъстяваше мрака. Й. Радичков, СР, 59.
6. Засилвам наситеността, интензивността, силата на цвят, боя, краска и под. Все тъй пожълтяваха ечемиците, порусяваха ръжта и житата, сгъстяваха зеленина ливадите. Д. Вълев, З, 207. Окръжният наведе глава, сгъсти боята на бузите си. Ст. Даскалов, ЕС, 332.
7. Правя нещо да става по-бързо, по-често, на малки, къси интервали от време; ускорявам, учестявам. Противоп. разреждам1. Навлизам в тунела, превит под надвесената скална маса. Тръпка на несигурност сгъстява дишането ми. З. Сребров, Избр. разк., 215.
8. Правя нещо, обикн. някакво събитие, среща, да става, да се случва по-често отколкото преди. Противоп. разреждам1. Сгъстих посещенията си. Δ Сгъстих графика си.
9. Прен. Засилвам интензивността, силата на чувство, преживяване, емоция. Това, че през цялото лято се бяха държали с него като с чужденец, още повече сгъстяваше мъката му. А. Гуляшки, МТС, 191. Болката и радостта от това прозрение сгъстява самотността на твореца. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 12. Дали да повика Трендафил? Един разговор с него можеше да го поразсее. Уви, толкова глупав е старият му приятел, че само ще сгъсти напрежението. А. Наковски, БС, 102. сгъстявам се, сгъстя се страд. От останалата част брашно заедно с яйцата, киселото мляко и оцета се приготвя застройка, която се сгъстява на огъня и се прибавя към чорбата. М. Гаврилова и др., ТПХ І и ІІ, 149.
СГЪСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; сгъстя̀ се св., непрех. 1. За течност, въздух, газ и под. – ставам по-гъст, отколкото съм бил. Противоп. разреждам се. Тежката задуха, която още от сутринта лежеше над земята, още по-плътно притисна полето, сякаш въздухът се сгъсти. Н. Тихолов, ДКД, 31. Огънят под казана постепенно загасна, сапунената каша се сгъсти добре. Д. Талев, ЖС, 19. Водните пари по течението на реката се бяха сгъстили в дълга ивица от синкава мъгла. Д. Димов, Т, 17. Леката жълтеникава мъгла ту се сгъстяваше, ту се пръскаше като дим и от нея се показваха дърветата като призраци. Ем. Станев, ПЕГ, 23. Сосът още не се е сгъстил.
2. Само мн. и 3 л. ед. Заставаме, разполагаме се на по-малко разстояние от обичайното, нормалното един от друг. Противоп. разреждам се. А вий, драги гости, елате по-наблизо! Сгъстете се, че да се чуем по-добре. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 346. Наоколо се надигна глух шум и шепот – събраните люде се раздвижиха, сгъстиха се, за да чуват по-добре. Д. Талев, И, 396. Той захапа свирката си и даде сигнал. Стражарите притичаха и се сгъстиха около него като послушни пилци. Д. Димов, Т, 294.
3. За множество от хора или предмети – ставам по-гъст, намалява се разстоянието между отделните елементи, поради увеличаване на броя на някои от тях. Противоп. разреждам се. Колкото Евгени навлизаше в центъра на града, толкова движението на хора и коли се сгъстяваше. Д. Ангелов, ЖС, 11. Вятърът постепенно се усилва. Сетне притихва, укротява поривите си и дъждът се сгъстява. К. Странджев, ЖБ, 81. // Само мн. За отделни елементи на някакво множество – ставаме по-нагъсто един от друг, намалява се разстоянието помежду ни. По билото самотно и тъжно стърчаха стари окастрени брястове. Наляво, където брястовете все повече се сгъстяваха и започваше гората, розовата ивица се стопяваше. С. Северняк, П, 25. Но [снежинките] постепенно се сгъстиха и в скоро време в небето започнаха да танцуват цели роища. Ем. Станев, ЯГ, 48. Лицето му потъмнява, бръчките се сгъстяват около устата и по слепите очи. Ст. Даскалов, СЛ, 6.
4. Премествам се да живея или работя на по-малко пространство, на по-малка площ; стеснявам се. Имаше вече предложение счетоводителите да се сгъстят. Д. Кисьов, Щ, 374.
5. За цвят, краска, боя – ставам наситен, интензивен, ярък. Сега Ния наведе очи и червенината по лицето ѝ бързо се сгъсти. Д. Талев, ПК, 226. Сърцето му се изпълни с греховна радост, естествената руменина на лицето му се сгъсти. Д. Талев, ЖС, 91. // За мрак, тъмнина, здрач и под. – ставам по-тъмен, наситен, плътен, без никаква светлина. Тъмнината се сгъсти. Оттук не се виждаше дори мостикът. Н. Антонов, ВОМ, 91. Бинбашията се изсмя продължително и злъчно, но мракът в дъното на одаята толкова се беше сгъстил, че каймакаминът не можа да различи лицето му. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 675. Здрачът в килията се бе сгъстил още повече. Слабата светлина, която идеше от високото прозорче, постепенно гаснеше и политзатворничките започнаха да не се виждат една друга. Д. Ангелов, ЖС, 559.
6. За аромат, миризма и под. – ставам по-силен, наситен, тежък. Въздухът в стаята бе станал по-прохладен. Нощта преваляше. Ароматът на липите сякаш пò се сгъсти. К. Константинов, СЧЗ, 122.
7. За последователни еднородни действия, събития и под. – проявявам се, извършвам се по-често, през по-малки интервали от време. Противоп. разреждам се. Стрелбата оттатък се засили още повече за няколко мига, сгъсти се, но после се разкъса, разпиля се и започна да се отдалечава. Д. Талев, ПК, 699.
8. Прен. За чувство – ставам по-силен, по-интензивен, проявявам се в по-висока степен. Гледа Евстати витрината, а тъгата все повече се сгъстява в сърцето му. А. Гуляшки, МТС, 281. Досадата се сгъстяваше в душата му като пара, която всеки миг пухти по-гъста и по-гъста преди тръгването на локомотива. М. Грубешлиева, ПИУ, 247.
◊ Сгъстявам / сгъстя боите (краските). Книж. Засилвам, преувеличавам отрицателните, мрачните страни на това, което разказвам, изобразявам. Диоген млади: – Историческата справка не е точно такава. Опетнената съпруга се пробожда на другия ден, след като прави признание пред своите близки. Диоген: – Може би сме сгъстили боите. Б. Болгар, ПД, 96. Може ли да се цени високо от тази страна едно писателство, което изкуствено сгъстява краските, което само дразни нервите. Б. Ангелов, ЛС, 308.