СДÀВАМ, -аш, несв.; сдам, сдадèш, мин. св. сдàдох, пов. сдай, сдàйте, прич. мин. св. деят. сдал, прич. мин. страд. сдàден, св., прех. 1. Непрех. и прех. Воен. Връщам по опис нещо (оръжие, облекло и др.), което ми е било зачислено. А три дни, след като се прибрах в полка, дойде уволнението. Отидох при старшината да сдавам. К. Грозев, СС, 162. На другия ден накарах нашите бригадири да започнат да сдават. Кл. Цачев, СШ, 177. Калитко го прекъсна: – Знам! Ти излезе човек, но не ми трябва друго, а оръжието ти. Сдавай всичко до шушка! Ив. Хаджимарчев, ОК, 449.
2. Воен. Предавам, прехвърлям на друг задължение, с което съм бил натоварен. Втори ден екипажите сдаваха поредната задача. // В съчет. с фронт. Предавам командването на фронт на друг. Жуков пише, че Ворошилов не е излетял незабавно за Москва, а без да бърза, два дни му е сдавал фронта. Ив. Тотоманов, ВДН (превод) [еа].
3. Воен. Предавам, отстъпвам територия, позиция, оръжие и под. на противник, понеже съм победен. На 10 септември 889 година управителят на Тутракан, без бой, без да уведоми дръстърския таркан, сдаде града и крепостта на канар Герчо. Й. Вълчев, СКН, 593. Цял полк е обкръжен от германски войски и му е даден ултиматум да сдаде оръжието си и се предаде. П. Илиев, ЛВ, 279. В борба тежка не си сдавай меча. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 80.
4. Непрех. и прех. Остар. Админ. Предавам на друг заемания от мене пост или служба. – Я чакай! – досети се Караджов. – На тебе кой ти каза да сдаваш?... – Връщай се обратно! Никой няма да те уволнява. Т. Монов, СН, 32. Надвечер писарят сдаде службата на сина на фабриканта. Ив. Хаджимарчев, ОК, 199. Наскоро Салабашев заминаваше да следва военна академия в Петербург, но още не бе сдал службата си. В. Геновска, СГ, 477.
5. Диал. Създавам, направям, сътворявам. Като узрели ябълките, дошла халата, видела креват под дървото и на него лежи човек. Сетила се, че не е на добре. Сдала халата една сила, един облак, една градушка – уплашил се царскио син и избегал. Нар. прик., СбНУ ХLІV, 39. „Ангели, мои апостоли! / Скоро земете свети дух, / идете Петкана желепка, / душа сдадете на дете.“ Нар. пес., СбНУ ІІ, 44. сдавам се, сдам се страд.
СДÀВАМ СЕ несв.; сдам се св., непрех. 1. Воен. Спирам да се отбранявам, предавам се доброволно пред силата на противник при военни действия. – Аз, аз съм виновен – почна отново разтрепераният Честслав. – Моята войска се сдава, моята дейност е била безплодна! Й. Вълчев, СКН, 594. „Да оттеглим всичката си действующа войска във Видинската крепост, дето да се укрепим, и да не се сдаваме на русите без бой.“ С. Радев, ССБ ІІ, 383. – Земете откуп, колкото щете, земете сичкото ми имане и ся махнете, рече Святослав на печенегите. – Ти си нашето имане, отговори Куря, сдай ся, кога земем теб, ще си идем. Е. Мутева, РБЦ (превод), 182. // За крепост, укрепление и под. – преминавам във властта, владението на врага; предавам се. Да щурмува крепостта, не виждаше смисъл. Все едно, тя щеше мъчно да се сдаде. А. Гуляшки, ЗВ, 115. Твоят град – / във желязна блокада. / Издълбани очи – / от глад. / До машините мъртвите падат. / Но не сдава се / горд / Ленинград. В. Георгиев, ПП, 94.
2. Диал. Отстъпвам пред силата на някого или нещо, пред трудност, в спор и под. и преставам да се боря за нещо, признавам се доброволно за победèн; предавам се. Лазар не се сдава. – От работата не се боим, господин фелдфебел. Ние знаем две и двеста. Л. Стоянов, Х, 37. Той всеки ден искаше да ме продава, ала аз не се сдавах! – И туй било мъж! Д. Немиров, Д № 9, 96. – Момче, готова пара лесно се изяда, стопява се като пряспа сняг напролет – не се сдаваше старият. Д. Спространов, ОП, 130. – От какво си болен? – От малария. Нямаше да ѝ се сдам аз, ами раниха ме в рамото и заслабнах. П. Славински, ПЗ, 165.
3. Диал. За жена – оставам се да бъда обладана; отдавам се. Той вече очи не снемаше от нея. Нещо закипя в душата на Славя. Той знаеше, че светът да се обърне, Ганка няма да се сдаде; нека той си стои мирно. Д. Немиров, Д № 9, 80. – То мома ли е туй, дето сичко, що ѝ е на сърце, да ти го каже. Таи се – чака. Ако ти се сдаде изведнъж – туй за туй. З. Сребров, Избр. разк., 130.
4. Диал. Задавам се. Па щат ся сдадат усред ден облаци, па ще излезе тряскавица. Н. Геров, РБЯ V, 152.
5. Диал. Раждам се. Стори се дете самостворче, / снощи вечер се сдаде къде баш вечера. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 249.
◊ Сдавам / сдам багажа. Разг. 1. Умирам. Май останахме само двамката с теб. Прималя ми. Викам си – край, сдадох багажа! Как не се забих в някое дърво – още не проумявам. Чудя се и сега – жив ли съм, или не съм жив? В. Пламенов, НМН, 38. 2. Изнемощявам, изгубвам физически сили поради болест, старост или напрежение, тревоги. Подозренията на дядо за финансови машинации се потвърдиха стопроцентово. Разбира се, не съм много ориентирана в конкретните неща, но тогава дядо страшно остаря и някак внезапно сдаде багажа. Г. Марков, ПВ (превод), 214-215. 3. За телесен орган или машина, апарат и др. – преставам да работя, да функционирам нормално. Възстановен съвсем наскоро от страхотния спазъм през миналата седмица, вратът ти отново блокира. Започват да те болят и китките – онази част от тялото ти, която до този момент сякаш не е сдавала багажа. В. Лаптев, ЛО (превод), 266. Крушката изгоря. От седмици се канеше да я смени, защото усещаше, че вече сдава багажа, но така и не намери време. Н. Розова, ПП (превод), 48. Сдавам / сдам фронта. Разг. 1. Отстъпвам, предавам, отказвам се от позиция, положение, което съм защитавал, на което съм държал. Май ще трябва да го привикаш този Асен при теб и да му дадеш някой и друг съвет, да е наясно кой е насреща му, че като го зная що за идеалист е, ще сдаде фронта… В. Люцканова, И I, 110. 2. Изнемощявам, изгубвам физически сили поради болест, старост или напрежение, тревоги. Тогава разбра пиянството и мъката на баща си, когато внесе в текезесето осемдесет декара плодна земя и за една седмица сдаде фронта – остаря и грохна. Н. Радев, СВ [еа]. 3. За телесен орган или машина, апарат и др. – преставам да работя, да функционирам нормално. – На единия не функционира левият бъбрек, на другия десният, на третия черният дроб е сдал фронта, на четвъртия – далакът, на петия – червата, на шестия... – Моля те, не продължавай! Аз не съм лекар! В. Люцканова, КО, 241. Пералнята скоро ще сдаде фронта, трябва да изберем нова.