СДÀВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сдавя като прил. Поет. Сподавен, задавен, приглушен. Кочо ме дръпна сепнато за ръкава и извика със сдавен глас. Ал. Константинов, БГ, 84. Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат / безсилно сред тържествения рев. Д. Дебелянов, С 1936, 61. Отвред команди – сдавен лай на псета, / стрелба кръстосана я проглуши. Бл. Димитрова, Л, 85.