СДÀВЕНО. Поет. Нареч. от сдавен; сподавено, задавено, приглушено. – По кое време? В колко часа? – питаха го сдавено тия, при които отиваше. Ем. Коралов, ДП, 163. Вик / се татък нейде счуй и сдавено за миг / заглъхне. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 281.


Източник: Речник на българския език (онлайн)