СДВОЯ̀ВАМ, -аш; сдвоя̀, мин. св. -ѝх, св., прех. Съединявам нещо в едно с друго. Били тъкани [навоите] много тесни, но после ги сдвоявали, а при валянето шевът се заличавал. ИНМВ, 1976, кн. 12, 147. И с вятърни мелници сме готови да се сбием, за да не умре списанието през годината на своето четиридесетилетие. Не се сърди [читателю], че се наложи да повишим цената, че се налага да сдвояваме броеве. РТЕ, 1991, кн. 7, 1. Вапцаров успешно сдвоява естетическата с етическата перспектива в творчеството и живота. Пл. Панайотов, ККС, 274. Авторът води читателя, като сдвоява основното си повествование с разказ за своето пътешествие, а то очевидно е еднакво вълнуващо и за автора, и за читателя. ЛВ, 2013, бр. 40, 6. сдвоявам се, сдвоя се страд. След като в двата му края се направят необходимите клупове, въжето се сдвоява с възел. П. Недков, ТЕВ, 47. Проводникът се сдвоява и се навива на феритния пръстен. РТ, 1969, кн. 2, 63.
СДВОЯ̀ВАМ СЕ несв.; сдвоя̀ се св., непрех. 1. Съединявам се в едно с друг. Още по-голяма трудност представляваше изясняването на взаимодействието между двата електрона, които образуват електронната двойка. Тъй като това са отрицателно заредени частици, те трябва да се отблъскват, а не да се сдвояват. НТМ, 1985, кн. 12, 16. Двете вътрешни волути се сдвояват в горната си част, изпъкват от общия фон на капитела подобно на волутите на коринтския колонен капител. Археол., 1996, кн. 2-3, 48.
2. Остар. Съешавам се, чифтосвам се. – Що би станало, ако чакалът се сдвоеше с лъвица, а орлицата с петел? Ст. Загорчинов, ДП, 273.