СДУ̀ШВАМ, -аш, несв.; сду̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Сдушавам1. А връзките си с княз Фердинанд той [генерал Савов] не прекъсна. Но сега вече не опасността от русофилски съзаклятия ги сдушваше. Друго ги караше да се имат. Д. Ганчев, СКВ, 148. сдушвам се, сдуша се страд.

СДУ̀ШВАМ СЕ несв.; сду̀ша се св., непрех. 1. С предл. с. За животно (обикн. куче, вълк) – подушвам се, помирисвам се с друго малко, за кратко време. По-рано конярите ги [конете] водеха на водопой на стадо, а сега на всеки два коня – човек. И пак се случва, че изтърве единия кон. Сдуши се с еша си, пръхне, хвърли едно текме и хукне. И. Петров, НЛ, 206. // Само мн. Подушваме се, помирисваме се малко, за кратко време. Ръмжат [вълците], спуснат се напред, сдушат се, пак се разделят. М. Кюркчиев, ВВ, 54.

2. Разг. Сдушавам се (в 1 знач.). – Големи неволи, тежки беди застрашават земята ни, брате... Татарите се сдушват с турците, а ромеите все гледат да ни напакостят. Й. Тодоров, ЗГ, 32. Старият Брънчев, чорбаджията, сам го [Левски] препоръчва на каймакамина. Левски се сдушва с неколцина търговци от средна ръка, петимни за своя власт. Цв. Минков, ВЛ I, 97. Не съм от жените, които се сдушват със съперниците си и стават най-близките им приятелки. Р. Маркова, БВК (превод), 175. Гласят се проклетите неверници: и Унгурус, и Чех, и Немчу, и Латин, и Аламан, и Босна, та и Влад Дракул от Ефляк. Всички се сдушват. Гласят се да ни изколят. На джамиите ни камбани да окачат. П. Бобев, К, 149. // Разг. Само мн. За хора с еднакви качества – откриваме общите качества помежду си и се сближаваме, сдружаваме, обикн. за обща работа или заради обща цел; надушвам се, подушвам се. Ето, ето рече си той, като видя, че непознатият спира пред дома на Обретенови, знаех си аз, сдушват се те един друг, пак кроят нещо. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 399.

3. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Струпваме се, скупчваме се на едно място мнозина, натясно и нагъсто един до друг; сдушавам се. Жените поизлизваха да пазаруват по магазините, мъжете се сдушваха в пивницата или в ресторанта и си разправяха новините и сънищата. Г. Краев, СТ, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)