СЕБЕЖЀРТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Саможертвен. А вижте сега как с едно изречение е характеризиран непреклонният, фанатичен и себежертвен борец срещу фанариотите Неофит Бозвели: „Онзи дрипав калугер, който на гърците е гледал с такова омерзение“. Ст. Каролев, ПП, 179-180.