СЕБЕИЗЯ̀ВА ж. Книж. Самоизява. Този житейски несръчен човек е обичал точността. Но докато в живота му точността е била цел, в поезията му тя е само средство за достигане хармоничната завършеност на себеизявата. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 142. Той [А. Страшимиров] скоро надживява незрелите и наивни форми на своята жажда за себеизява от списание „Праг“, но у него вече се изработва съзнанието на своеволния литератор, чиито стъпки се диктуват единствено от повеленията на неговата „свободна воля“. М. Николов, АС, 14.