СЕБЕÒТКАЗ, мн. няма, м. Книж. Себеотричане; самоотричане, самоотрицание, саможертва. Но и самата идея на Киркегор за пълната безкористност на религиозното и за абсолютния себеотказ на рицаря на вярата е не по-малко проблематична. И. Паси, КФЖ, 124. Тя жертвоготовно се бе отдръпнала. Нежното ѝ лице, изработената походка, атлазеният глас придобиваха още един благороден отсвет от тоя себеотказ. Бл. Димитрова, ПКС, 423.


Източник: Речник на българския език (онлайн)