СЕБЕПОДÒБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който прилича или е подобен по форма, вид, качество, свойство, същност и др. на самия себе си. Множество снимки на Пенчо Славейков от различни епохи: веднъж гологлав, друг път с фес, с калпак или с филцова шапка: един многообразен, а в действителност все същият поет, който се крие под себеподобни маски. М. Кремен, РЯ, 413. РНК на вирусното телце, вкарана в тютюневия лист, първо изгражда себеподобни частички. Хр. Одисеев, ТН, 88.
2. За човек – който прилича или е подобен по отношение на останалите представители на човечеството или по отношение на лица с еднакви, сходни, близки разбирания, идеи, морални качества и др. Когато предложили на тоя сатрап да се произведат избори за Народно събрание в Нова Холандия, отговорът му бил категоричен: „Не! Всеки ще гласува за себеподобния кандидат – крадецът за крадец, безчестникът и контрабандистът – за такива като тях“. Г. Белев, КВА, 77.
3. Като същ. себеподобен (себеподобния<т>) м., себеподобни<те> мн. Обикн. членувано. Обикн. с възвр. притеж. местоим. Човек по отношение на останалите представители на човечеството или по отношение на лица с еднакви, сходни, близки разбирания, идеи, морални качества и др. Човешката душевност започна да изстива бавно и да се затваря в себе си, да се отчуждава все повече и повече от действителния свят и своите себеподобни. П. Вежинов, СП, 44. Животът в столицата непоправимо бе разглезил Катя. Тя се свърза с жени, които нищо не работеха, а само ходеха по модните магазини, разнасяха клюките, осмиваха себеподобните си. Кр. Кръстев, К, 40. // Животно по отношение на други животни от същия вид. За сметка на това пръскачът [рибата] бе една желана порода, обичаше компанията на себеподобните, което си имаше и хубавите, и лошите страни. Д. Фучеджиев, Р, 277. Тя [лъвицата] притичва с големи скокове. Това е Елза, първият звяр, отгледан от хора, който се е върнал при себеподобните си. К, 1963, кн. 2, 9. Пчелите могат да съобщават на себеподобните си, че са намерили нов източник на храна.