СЕБЕПОЖЕРТВОВÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Самопожертвователен; себеотрицателен. Твърдението на майката, че желае само доброто на своето дете, че е себепожертвователна, може да е в противоречие с поведението, което издава единствено властност и строгост. Р. Стаматов, ДП, 10. Себепожертвователен жест.