СЕБЕПОЖЕРТВОВÀТЕЛНО. Книж. Нареч. от себепожертвователен; самопожертвователно, себеотрицателно. Казва [Георги Данаилов] много неща [във въвеждащото есе], повтаря други и себепожертвователно си го признава, но успява в най-важното. Представя човека и неговата драма да живее в условия с едностранно наложени правила. ЛВ, 2009, бр. 41-42, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)