СЕБЕПОЖЕРТВУВÀТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от себепожертвувателен; себепожертвователно, самопожертвувателно, себеотрицателно. В цялата българска история, минала и сегашна, не е имало подобен пример, гдето всред такъв бесен и кървав поход на насилието така смело и себепожертвувателно да е заставал българският писател на страната на народа си. СбАСЛД, 121.


Източник: Речник на българския език (онлайн)