СЕБЕУВАЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Самоуважение. Хората се стремят да осъществят поведение, което води до себеуважение и удовлетвореност от себе си като личност. Човек обикновено постъпва така, както той самият мисли, че е правилно. Ц. Воденичаров и др., МЕ, 71. И му се чинеше, че за него няма връщане, че в заговора е намерил пътя към себеуважението и целта на живота си. М. Смилова, ДСВ, 117-118. – Вие знаете, че е имало големи империи, които са достигнали до широки територии, но когато у тях моралната основа е рухвала, когато себеуважението е рухвало, когато са започвали да виждат един в други не човеци, а зверове, тия империи са пропадали. Й. Йовков, ПГ, 228-229. Естествено, това го изпълваше със себеуважение, което все още не беше дотам високо. П. Вежинов, ДБ, 254.