СЕБЍЧНО. Книж. Нареч. от себичен; себелюбиво, самолюбиво, егоистично. Без да бъде идеологически определена (а с това и обременена), тя [Багряна] не е обитавала поетическа кула от слонова кост, нито е била безгръбначна и себично затворена в себе си. ЛВ, 2009, бр. 40, 7. Те [нашите сънародници] са запазили националното си съзнание, но ние трябва да се събудим и да заживеем не тъй себично както досега. Ил, 1937, кн. 4, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)