СЕВАСТОКРÀТОРСТВО, мн. няма, ср. Истор. Длъжност, положение на севастократор. – Да, ти трябва да станеш севастократор. Повашему то ще рече владетелен княз. Знай само, че севастократорството мъчничко се постига. О. Василев, ЗЗ, 49. Вземи Ватациевата внука, вземи севастократорството, вземи княжеството и си живей. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 67. – Та не знаеш ли, Момчилко, че докато те нямаше тука, Йоан Кантакузин прати пратеници и грамота: със севастократорство те дарява и свой брат те нарича. Ст. Загорчинов, ДП, 450.


Източник: Речник на българския език (онлайн)