СЕВАСТÒПОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Севастопол (град в Украйна). Крайцерът „Надежда“ навлезе в севастополското пристанище. Д. Добревски, БКН, 37. При превземането на севастополската отбранителна позиция на 8 септември 1855 г. атаката на френския главнокомандващ Жан-Жак Пелисие се определя като успех „на нашите храбри съюзници“. Д. Димитров и др., ИИН II, 14. Грохотът на севастополските оръдия събудил сънното руско царство; кримската катастрофа предизвикала всеобщо недоволство от правителството и съзнание за необходимостта от коренни промени на политическия и обществен строй. Селската реформа от 1861 г. обаче не внесла успокоение. З. Петров, В, 117. Севастополска крепост.


Източник: Речник на българския език (онлайн)