СЕГРЕГАЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Спец. Който е отделен, обособен от цялото въз основа на някакви особености. При сегрегационните находища рудните минерали се образуват много рано и като по-тежки потъват надолу и се натрупват в най-долните части на магмената топилка. Г. Георгиев, МП, 230.
2. Полит. Който се отнася до сегрегация (във 2 знач.). По време на Втората световна война правителството на Обединената партия на Смьотс не съблюдава много стриктно сегрегационните закони. 24 часа, 1994, бр. 112, 3.