СЕГРЕГЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Книж. Отделям, обособявам, изолирам нещо от цялото въз основа на някакви признаци. Геел и Джейкъбс говорят в един глас: „... драматичният ръст на автомобилното движение и градоустройствените идеи на модернизма, които сегрегират градските функции и поставят акцент върху отделните сгради, ще сложат край на обществените пространства и градския живот и ще умъртвят градовете“. Арх., 2016, бр. 3, 16.

2. Полит. Извършвам сегрегация, подлагам на сегрегация (във 2 знач.). Този тип национализъм се проектира на ниво държавна малцинствена политика като политика на изключване на малцинствата. Тя може да е крайна, т.е. да включва директното им изселване, но може да се прилага и гъвкаво, като ги сегрегира. В. Гюзелев и др., ОЗБ, 574. Всяка група, която бива сегрегирана и изолирана и която често е подложена и на гонения, по естествен начин ще търси да намери „защитено място“, в което членовете ѝ да се събират и придобиват усещане за солидарност. СбСНКП, 601-602. сегрегирам се страд. И може би тук основната ни задача е да намерим начин да обединим тези групи, да се стремим да премахнем границите между тях, защото когато отделни групи се сегрегират, рано или късно обществото се разпада. Д, 2015, бр. 79, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)