СЕГРЕГЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от сегрегирам и от сегрегирам се; сегрегация. Сегрегирането на допреди това живеещите смесено балкански християни и мюсюлмани се подема наново с всяка следваща война, често драматично, но продължава и по-гладко и мирно в периодите между войните. Р. Даскалов и др., ПИБ III, 403.


Източник: Речник на българския език (онлайн)