СЕДÀЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, което е център на организация, институция, учреждение, представителство и под. или където се намира, отсяда държавен глава, представител на някаква власт и под. Подал [Хенри Форд] молба до управлението в Детройт, където е седалището на фирмата. М. Иванов, ТЛР, 20. Тук [в Женева] е седалището на европейската служба на ООН и са настанени много негови органи за Европа. Ив. Мирски, ПДЗ, 111. И сега, когато се отправя да мине през Ловеч, доскоро седалище на централния комитет на вътрешната организация, той [Левски] иска преди всичко да вдъхне повече дързост и воля за работа у останалите дейци. Ив. Унджиев, ВЛ, 306. Между издателство „Христо Г. Данов“ (командитно дружество със седалище в Пловдив) и столичните издателства „Казанлъшка долина“ и „Хемус“ на 23 март 1933 г в София се подписва договор, с който страните се споразумяват да образуват гражданско сдружение, чийто предмет е издаването на учебници за народните училища. Л. Георгиев, КВБ, 287.
2. Остар. Част от стол, пейка и др., на която се сяда; седалка, седало. Той наистина помнеше всичко: масичката до прозореца; двата „виенски“ стола с продънени сламени седалища, покрити с кръгли възглавнички. Ем. Манов, БГ, 28. Калчо извади от сандъчето, което се намираше под седалището на неговото канапе, няколко зелени знамена. Елин Пелин, ЯБЛ, 61. Петър и първите му велможи изпълниха с блясък не само мраморните седалища, вглъбени в полукръглите ниши, но и целия храм. М. Смилова, ДСВ, 238. Дионисовият театър в Атина бил построен на южния склон на Акропола. Седалищата били наредени амфитеатрално в полукръг. БР, 1931, кн. 6, 196. // Остар. Равно място на земята, което е удобно и може да се използва за сядане. Тука богато седалище е зелената трева. Ил. Блъсков, ИС, 41-42. Там тя обичаше да ходи често, защото там имаше малка дъбрава с гъсти сенки и седалище под едно дърво, на което седнаха Иванчо и майка му. Псих. 1861, 55.
3. Остар. Място за сядане в автобус, трамвай, влак или друго превозно средство; седалка, седало. Представете си сега говежди вагони, без седалища, разбира се, натъпкани с жени и мъже, които се клатушкат пет часа из мрака. Ал. Константинов, Събр. съч. I, 72. Лекарят се отпусна на задното седалище на колата и намести до себе си чантата с инструментите. М. Грубешлиева, ПП, 161.
4. Задна част на тялото на човек или животно, на която се сяда; задник1, задница1, дупе. Някои от роднините му в провинцията и досега носеха калпаци и сядаха да вечерят, като подгъваха единия си крак под седалището. Д. Димов, Т, 86. Не искам да споменавам за бай Вичо, който вместо термометър използваше седалището си, за да разбере температурата на почвата. К. Видински, НСП, 40. „Каравелов слушаше от престола с удоволствие и изразяваше радостта си с висок смях, като постоянно подскачаше на седалището си.“ С. Радев, ССБ I, 92. Тя [мечката] се обърна към малките, удари ги леко с лапата си по седалищата, за да бързат, и се скри. К. Тулешков, ХЖ II, 35. Много характерно за сърната е, че на седалището си тя има светло петно. П. Петков, СП, 44.
5. Задна част на панталон и под., която покрива тази част от тялото на човек; задник1, задница1. Панталонът му, с кръпки на колената и седалището, му стоеше широко и не по мярка. Д. Ангелов, ЖС, 9. Протъркано седалище.