СЕДÀЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се отнася до място или места за сядане. Партерът не е имал седалищни редове, тъй като е бил използван и за балетни представления. М. Бичев, АНВ, 319. Всеки пътник, който е искал да влезе в Рим, е трябвало да остави превозното си средство извън вратите на градските стени и да продължи пеша или със седалищна носилка.
2. Анат. Който се отнася до седалище на човек или животно. Седалищните мускули са обикновено силно развити и заедно с подкожната мастна тъкан образуват двете характерни изпъкналости на седалищната област. Ал. Гюровски, АЧ, 189. Увредата на сакралния сплит трябва да се разграничи от увреда на седалищния нерв. П. Шотеков, Н, 164. Тлъстото агнешко месо трябва да има добре развита мускулатура, която заедно с тлъстината покрива костните израстъци на гръбначния стълб, хълбочната и седалищната кост. Г. Шунанов и др., Р, 165.