СЕДАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. За лекарствено средство – който действа успокоително на централната нервна система, като намалява психическото напрежение. Често при жени с гинекологични заболявания се наблюдава повишена възбудимост на нервната система. В такива случаи е уместно да се назначават седативни лекарства. Ил. Щъркалев, Г, 237. Лекарствената терапия [на мозъчното сътресение] се ограничава до употреба на болкоуспокояващи и леки седативни препарати. Б. Китов, ОН, 92. Особено важен е успокоителният ефект на най-употребяваните лекарства. На първо място тук са седативните средства. Вселена 69, 287. // Който е свързан с успокояване, намаляване на психическото напрежение. Познаването на страничните ефекти на морфина улеснява правилното му приложение. Седативният ефект се среща често в началото на лечението, но обикновено изчезва след няколко дни. Ив. Черноземски и др., О, 212. Лекарствата, съдържащи валериана и други растителни съставки със седативно действие, не се препоръчват при бременност и кърмене. Н. Бояджиева и др., ФТ, 214.