СЀДЕМ, -тè и (диал.) -тя̀х, числ. бройно. 1. Числото 7. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. У много народи в Древния свят числото седем има особена символика. То е признато за свещено не само от цивилизованите народи на Античността и Изтока, но е обект на почитане дори от живелите по-късно народи на Запада. Т. Тодоров, БСКН, 585. Според Свещеното писание седем е число на Вселената, съвършеното число. В християнството седем е символ на Сътворението. В. Илиева, ИО, 215. Седем и седем колко са? / – Любе ле, четиринадесет. Нар. пес., СбНУ VІ, 22. Седем и две е равно на девет. Δ Седем е нечетно число. ● При броене. Старецът бавно почна да брои: – Едно, две, три... Палачът стоеше прав зад него и опипваше острието на широкия си ятаган. – Шест, седем, осем... А. Дончев, ВР 1986 [еа]. Димитър, за да се поразвлече, издига с две ръце куртката, гледа дупките по нея и брои с глас: „Една, две, три... Аха! и тука!... шест, седем...“. Й. Йовков, Разк. І, 22. б) В съчет. със същ. За означаване на количество от толкова конкретни предмети, лица или еднородни периоди от време. – Ето там, Ради, седемте звезди на Голямата мечка. Четири от тях образуват туловището ѝ, а трите са на опашката. Г. Томалевски, АН, 298. Слав тръгна неохотно навън, изпълзя до плъзгавия бряг и застана на тревата редом с другите седем момчета. Д. Фучеджиев, Р, 154. Като лека перушина, / седем оки преброени, / чук извива юначина. П. К. Яворов, Съч. І, 7. Иисус пък със седем хляба и малко риба нахрани четири хиляди мъже и остатките са събраха в седем кошове. Н. Михайловски, ССИ (превод), 132. Сякой от тези народи [древните] наричал дните на седмицата с имената на седемтях планети, като турял слънцето и месяца в числото на последните. Д. Витанов, НС (превод), 39. Седем стола. Седем книги. ● Самост. или в съчет. с часà. Момент от денонощието, до който са изминали толкова чàса, смятани от полунощ или от средата на деня. Вечер след седем часа, когато затваряха работилницата, и в празничен ден Ян Бибиян се срещаше с Калча и отиваха на разходка из полето. Елин Пелин, ЯБЛ, 15. Точно в седем и тридесет минути квартирантът си дойде от работа. М. Грубешлиева, ПП, 127. Сутрин в седем не пропуска / Тошо топлата закуска, / чувства ли отново глад, / знае – време за обяд. СбХ, 187. в) Разг. В съчет. с числ. бройно шест, осем: шест-седем, седем-осем. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Край стените на широката готварница бяха насядали седем-осем иноци и следяха зорко готвача, който вече бе запалил огъня. Д. Талев, Съч. VІІ, 36. Там [в Бразилия] гъмжи от разкошни тропически змии... Шест-седем метра дълги. Др. Асенов, СВ, 50-51. Да си ме чакаш, Росице, / до седем-йосем години. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 159. ● В съчет. с друго число – за образуване на съставни числителни. Селянинът ме отнесе в своя дом, пусна ме в едно гърне и ме зарови в нивата си заедно с още четиридесет и седем монети. А. Каралийчев, ТР, 154. Сал е останало, останало / едно зелено яворче. / Под него седат юнаци / до седемдесет и седем. Нар. пес., СбВСтТ, 1066.
2. Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 7 (VІІ). А защо сега те седят огорчени и разстроени в клас? Защото са забравили дори и онова, което са учили в първи клас. Едно от момичетата е забравило как се пише цифрата „седем“. З. Иванова, ДНЧ (превод), 132. Арабско седем. Римско седем. ● В съчет. със същ. номер. За означаване на поредния номер от нещо, който следва след шести. – Голям спор се водеше при нас например за тунел номер седем. Геолозите казваха, че там скалата е несигурна и може да поддаде, предлагаха друго трасе, но с двеста метра повече в дължина. А. Гуляшки, Избр. пр II, 99. Той успял да съобщи на оперативните работници, че раната му е била нанесена от непознати близо до блок номер седем на улица „Шокалски“. Г. Марков, ПВ (превод), 217. Стая номер седем. Параграф номер седем. ● За превозно средство, означено с цифрата 7 (означаваща маршрут, линия на превозно средство). И те тръгнаха с трамвай номер седем към другия край на града. Денят беше слънчев и през прозорците на трамвая градът им се стори по-приветлив откогато и да било. Б. Парашкевов, ЧД (превод), 51. Всеки ден пътувам до работа с автобус номер седем.
◊ До седмото небе, х в а л я, п р е в ъ з н а с я м и др. Разг. Извънредно много, прекалено (хваля). — Какво, братко, нещо лошо ли се чува от земята? — Напротив .. Превъзнасят ни до седмото небе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 377. На седмото небе съм (чувствам се, почувствам се). Разг. Чувствам се много щастлив, доволен. — Щом болярката е добила близнета, и мъжки, боляринът ще е на седмото небе. Каквото му река за теб, това ще стане, не се бой! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 231. Тя пита на френски как съм, как прекарвам времето. Аз се чувствувам на седмото небе. Кр. Григоров, Р, 106. Липсват ми първите седем години; липсват ми седемте години <вкъщи>. Книж. Нямам добро домашно, семейно възпитание. – Той изобщо не може да говори, липсват му първите седем години. Ал. Томов, П, 144.