СЕДЕМДЕСЀТ, (съкр., разг.) седемдесè, -(т)тè, (диал.) -(т)тя̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от седем десетици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Еднаж Петър попитал Иисус: „До колко пъти да прости на брата си, когато му греши? Може ли до седем пъти?“. А Иисус му отговорил: „Не казовам до седем пъти, а до седемдесет по седем“. Д. Манчев, НН (превод), 95. Седемдесет минус десет прави шестдесет. Δ Седемдесет делено на две е тридесет и пет. б) В съчет. със същ. За означаване на броя, количеството от толкова конкретни предмети, лица или еднородни периоди от време. – Осман, тук са седемдесет наполеона. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 112. По полето бяха пръснати доста нагъсто около седемдесет села и чифлици. Д. Талев, ПК, 368. – Онзи, данъчният, пак идва – обади се мама тихо. – За седемдесет лева пътека направи до нас. А. Михайлов, ДШ, 48. Либило съм седемдесет моми. / Носило съм осемдесет китки. К. Христов, СК, 67. „Изнеси ми чаша руйно вино, / дето бере седемдесе оки – / давно вино пия дерт да си разтура.“ Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 8. ● Членувано, обикн. в съчет. с години. Периодът от десет години след седемдесетата година на всяко столетие. През седемдесетте години беше установено, че някои щамове гонококи не се повлияват от пеницилинови препарати. Н. Златков, ДСПБ, 63. Към седемдесетте години на миналия век възникна въпросът: Еднакви ли са общите закони на физиката и най-общите закони на химията, или тези две природни науки обитават две съвършено различни сфери на мирозданието? К, 1970, кн. 5, приложение, 8. Той [отец Матей] е будил народа, като е ходил между него и е разпространявал свои книжки и ония на революционните българи от Ромъния преди шейсетте и седемдесетте години. ТОВ, 1925, бр. 8, 34. в) Разг. В съчет. с числ. бройно шестдесет, осемдесет, сто: шестдесет-седемдесет, седемдесет-осемдесет, седемдесет-сто и под. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Аз откак съм човек на света, а викам се на седемдесет-осемдесет години. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 28. Той беше един човек на шейсет-седемдесет години. Др. Цанков, ТМ (превод), 10. ● В съчет. с друго числително – за образуване на съставни числителни имена. – Учителю, колко милиона има Русия? – На 1862 имаше седемдесет и два милиона! Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 66. Общият сбор беше и радостен и утешителен: набираха се седемдесет и три хиляди бойци, цифра, която замая главите на цялото Оборище. Л. Стоянов, В, 77. По него време се поделиха моите братя и на мене дадоха седемдесет и три жълтици. А. Каралийчев, СР, 61. Додето по-рано бе получил близо сто и седемдесет гласа, сега – по-малко от една третиня!... Т. Влайков, Съч. ІІІ, 298. Той началствува лично седемдесет и две воевания. Ч, 1875, бр. 4, 154.
2. Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 70 (LХХ). На бюрото бе оставен бял лист с изписана на него цифрата седемдесет. Арабско седемдесет. Римско седемдесет. ● В съчет. с номер. Улица „Гарибалди“ граничеше с прегорилото от слънцето и запуснато поле. На номер седемдесет се намираше една неизмазана къщурка, изградена от седиментна скала. В. Цалова, КЗ (превод), 66. Живея в блок номер седемдесет. Автобус номер седемдесет. Място номер седемдесет. ● Членувано. Разг. За възраст – седемдесет години. Прехвърлил седемдесетте, но още държелив старец, той беше предал земеделската работа на синовете си. Д. Ангелов, ЖС, 78. И двамата изглеждаха към седемдесетте, макар че жената бе направила доста усилия, за да ги намали поне с няколко. П. Вежинов, НБК, 74. Сините му очи бяха все още ясни, погледът му светъл и ведър. Минаваше седемдесетте, но се държеше. СД, 2017, бр. 15, 8.