СЕДЕМДЕСЀТГОДЍШЕН и (съкр., разг.) седемдесèгодѝшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. За човек, животно или (рядко) за растение – който е на седемдесет години. Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: няма да дойде благочеството! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 13. Дядо Гено беше близо седемдесетгодишен човек, но въпреки голямата разлика във възрастта ни, ние бяхме големи приятели. Й. Йовков, ВАХ, 7. В този миг към чешмата се приближи седемдесетгодишният дядо Стаматко. Сп. Кралевски, ВО, 12. Точно срещу моята врата в тесния коридор на общежитието живееше в също такава клетка седемдесетгодишният Окубо-сан – бивш професор зоолог в Токийския университет. Св. Минков, ПК, 3. // За възраст – който се измерва със срок от седемдесет години, равен е на седемдесет години. Данаил се прибрал в Щип около 1888 – 1889 г. стар и изнемощял. Наскоро след това се и поминал на около седемдесетгодишна възраст. Ас. Василиев, БВМ, 290. На седемдесетгодишна възраст Иван Кулибин се ожени за трети път и към многобройната му челяд се прибавиха още три дъщери. Ив. Иванов, СОВ, 138.

2. Който съществува в продължение на седемдесет години, който трае, продължава седемдесет години. На фона на сложната политическа обстановка, настъпила на Балканите и във Византия, поради нашествията на нормани и кръстоносци, се изследват проблемите на българската история по време на седемдесетгодишното управление на Асеновци. Г. Цанкова-Петкова, БА, 4. Гайос Бианорос прекарва най-плодотворните години от своя над седемдесетгодишен живот в Никополис ад Иструм. СбППГ, 219.

3. Който се отнася до период от седемдесет години. Седемдесетгодишен опит.


Източник: Речник на българския език (онлайн)