СЕДЕМДЕСЀТИ, -а, -о, мн. -и. 1. Числ. редно от седемдесет. Една вечер Петър Чибурчето изпокъса некролозите, а учителят, дето държа реч на гроба на Беднотията, уволниха по член седемдесети. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 393. По повод седемдесетия му юбилей през 1920 г. е награден [с орден] и народният поет Иван Вазов (1850 г. – 1921 г.). Ю. Грънчаров, ОХ, 30. Гледаха представлението от ложата. Това беше седемдесето или осемдесето представление на пиесата, местата в салона редееха, а в ложата бяха само те двамата. А. Наковски, БР, 111. Някак от само себе си учебникът се разтвори на страница седемдесета. Д. Гулев, ТК, 41. Седемдесети пехотен полк.
2. Като същ. седемдесета ж. Една част от нещо, разделено на седемдесет равни части. Приблизително половината от населението вече е недохранено, всяка година умират от глад милиони хора. Един жител на Индия може да яде само една седемдесета част от количеството месо, което ние консумираме. Р. Вълчанова и др., МГО (превод), 7.