СЀДЕМДНЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е на седем дни. Ако се сложи оголена сабя пред седемдневно дете, то ще стане храбро. И. Христов, РС II (превод), 352. Седемдневно бебе.
2. Който обхваща време от седем дни, който трае, продължава седем дни. Искът се предявява в седемдневен срок от провеждане на събранието и се разглежда в открито заседание, с изслушване на длъжника и кредиторите. М. Бъчварова, ТП, 300. От човек на човек безпокойство пробягва. / В студения въздух просвири куршум. / И почна се тъй седемдневният щурм. Бл. Димитрова, Л, 251. Той се разболял от силна настинка, довършила живота му след седемдневно боледуване. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 657. Седемдневна стачка.