СЀДЕММЀСЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек, животно или (рядко) растение – който е на седем месеца. Седеммесечният ми син си играеше до мен с бавачката си, а аз четях. С. Петрова, МС, 242. Заедно със седеммесечната Радка тя [Е. Каравелова] заминава за Свищов с Петко Каравелов. Ф. Панайотов, ВВ, 209. Седеммесечни бебета.
2. Който обхваща време от седем месеца, който трае, продължава седем месеца. – Гони, гони! – викаше поручикът, закрепен на долното стъпало на един открит вагон, с оня твърд ръб в гласа, добит в седеммесечното му пленничество. Д. Вълев, З, 263. Борил се затворил в непристъпната търновска крепост. След седеммесечна обсада Иван Асен успял да се споразумее със столичните боляри. Изоставен от всички, Борил се опитал да избяга, но бил заловен и ослепен. О. Халембаков, ДЕ VII, 8. Иван Кулин бил изпратен на седеммесечно заточение в Измит. Стр. Димитров, ВБ, 175. През ноември 1854 година една японска джонка след седеммесечен дрейф била забелязана край Хавайските острови. Е. Хаджиева, ПМК (превод), 120. Седемесечен престой.