СЕДЕМНÀДЕСЕТИ, (съкр.) седемнàйсети, (съкр., разг.) седемнàйсти и (съкр., диал.) седемнàесети, -а, -о, мн. -и. 1. Числ. редно от седемнадесет. „Какво дете!“ – мислеше той, докато асансьорът го изкачваше към седемнадесетия етаж. Л. Дилов, АЧ, 271. През Първата световна война почти всички войници от село бяха пехотинци и се числяха към седемнадесети полк на девета дивизия. Ил. Волен, МДС, 78. Разтворих въпросника за матура по български език и се опитах да нахвърля план на седемнайсети въпрос, докъдето бях стигнала. Ем. Манов, Избр. пр II, 31. Век седемнайсети било, в самия край. К. Христов, ЧБ, 109. В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта. Пч, 1871, кн. 4, 54. ● Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата – седемнадесетия ден от месеца. На седемнайсети септември влиза с четата си в село Прекопана, хваща българския свещеник, също и българския учител, които са били страшилища за околността, и ги наказва със смърт. Д. Талев, ГЧ 1987, 53. Той е роден на седемнадесети август.
2. Като същ. седемнàдесета и (съкр., разг.) седемнàйста ж. Само с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на седемнадесет равни части. На всеки се падна по една седемнадесета от тортата.