СЕДЕНКÀРКА ж. Жена, която ходи по седенки. Пристигат поканените седенкари и седенкарки и се нареждат в кръг около купа. Започват да белят шумата, като на всяка царевица оставят по 3 – 4 листа за сплитане. Н. Младенов, ОЗ, 56. – Ха добро вечер, стрино Цонковице, и вам седенкари и седенкарки! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 18. И тази тлака трае до среднощ. Това се повтаря в много къщи, защото седенкарките изреждат една по една всички къщи. СКД II, 172.


Източник: Речник на българския език (онлайн)