СЕДЀФЕНО. Нареч. от седефен. Едрите кварцови камъни по калдъръма седефено лъщяха, отразявайки зарите на деня. Ем. Станев, Избр. пр II, 172. Над зелените брегове на реката се засинява, после боите се претопяват и седефено затрептява хоризонтът. Ст. Станчев, ПЯС, 80.