СЕДЀФЕНОБЯ̀Л, -а -о, мн. седѐфенобèли, прил. Който е бял и блестящ като седеф. Ния се усмихна само с устните си – алени, меки и между тях се показаха за минутка седефенобели, равни зъби. Д. Талев, ЖС, 208. Шах Джехал стоял на терасата на своя дворец, отдето гледал как изпод ръцете на индийските майстори студеният мрамор добивал мекота и топлота, как седефенобелият купол блестял на лунната светлина. А. Каменова, И, 22. Седефенобяла шия.