СЕДЀФКА1 ж. Само мн. Зоол. Род пеперуди от семейство многоцветници (Nymphalidae), които имат по долната част на крилата си петна със седефен блясък. Argynnis.
◊ Балканска седефка. Голяма високопланинска пеперуда от рода седефки, чиито крила са с ръждив цвят и с черни петна и ивици, а от долната страна с петна със седефен блясък. Argynnis pales balcanica. Обикновена седефка, съкр. седефка. Красива дневна пеперуда с охреножълти крила с черни петна отгоре и едри блестящи седефени петна от долната страна на задните крила, разпространена в гористи и планински местности. Issoria lathonia. Обикновената седефка както повечето пеперуди „предпочита“ цветята. Зоол VII кл, 1966, 65. В нашата гора, по края и по полянките ѝ, летяха седефки. Тези пеперуди отгоре са жълточервени, а отдолу крилата им имат седефени петна. В, 1926, кн. 1, 36.
СЕДЀФКА2 ж. 1. Зоол. Род сладководни миди, чиито ларви паразитират по хрилете и кожата на рибите. Unio.
2. Сладководна мида от видовете, спадащи към този род. Ларвите на седефката временно се захващат по хрилете и кожата на рибите. В. Бояновска, А (превод), 30.
СЕДЀФКА3 ж. Диал. Роднинско название на по-малка неомъжена сестра на съпруг по отношение на жена му. Към по-големите зълви невестата се обръща с: леля, седефка. ИИБЕ, 2017, кн. 30, 122.