СЕДЀФЧЕ, мн. -та, ср. Отровно градинско и диво растение със светлозелени, почти сиви перести листа и силна тежка миризма; седеф. Ruta graveolens. Дъждът бе престанал. От градините се издигаше остър дъх на теменуги и седефче. Ф. Попова-Мутафова, ЙА, 148. И накичено бе предверието му с чемерика и седефче. Н. Райнов, БЛ, 45. И до днес на една от вратите [на крепостта], казва преданието, се виждало гюлче седефче, с което била накичена злочестата. Н, 1883, кн. 1, 25.