СЕДИМЀНТ м. 1. Геол. Земен пласт, образуван при утаяване и обединяване на раздробени частици от скални и минерални късове и органични останки; наслоение, наслаги. От гледище на геоложката възраст, в нашата планина са застъпени и седименти от плиоценска възраст – около Владая, Бистрица и Железница. П. Делирадев, В, 50. Сложните грабени, покрити със седименти, изграждат дъната на котловините или на долинните разширения. Д. Канев, ОГ, 109. Сарматски седименти. Морски седименти.
2. Спец. Утаени частици от някакво вещество в някаква среда; утайка. В дъното на канала, непосредствено под шахтата, е направен малък басейн – утайник. Функцията му е извличане на механични седименти от водата. ИРИМВТ, 2016, т. 31, 11. Във водни екосистеми диоксините проявяват тенденция към отлагане в седимента като се поглъщат от риби и други водни организми. Сн. Динева, ОЗХС, 118. За микроскопско изследване се използва седиментът на урината. Неорганичните съставки на седимента са намиращите се в аморфно или кристално състояние соли на урината. Т. Патрашков и др., УД, 49.
– От лат. sedimentum ‘улягване; утайка’ през нем. Sediment.