СЕДЛÀР, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Мъж, който прави и продава седла, ремъци, хамути и под.; сарач. Всред тесните му криви улици [на Бахче Сарай] с апатично спокойни мюсюлмани – сарачи, седлари, аз си помислих за минута, че някой вълшебник ме е пренесъл в карловската чаршия. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 115-116. Братята влязоха при всички железари и оръжейници, при всички шивачи, кожари, обущари, седлари. Д. Талев, Съч. VІІ, 89. Между градовете с най-голям брой българи сарачи и седлари преди Освобождението, изпъкват Сливен, Балчик, Варна. Н. Колев, БЕ, 147.