СЕДЛÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до седлар и до седларство; сарачески, сарашки. Момъкът също отварял седларска работилница. Той девет месеца учил нарочно седларския занаят в една берлинска фабрика за подобни изделия, дето усвоил всичките тайни на изкуството. Ив. Вазов, Съч. Х, 122-123. За получаване на алуминиево дъбени седларски кожи е необходимо преди дъбене голите кожи леко да набъбнат. Ст. Младенов и др., ОТК, 133. Там [в Адрианопол] има великолепни майстори на седла, юзди и други такъми в такава степен, че тук са най-хубавите седларски произведения в цяла Турция. Б. Цветкова и др., ФПБ I (превод), 144. Седларски инвентар. Седларско сдружение.