СЕДЛÀЯ, -àеш, мин. св. седлàх, несв., прех. Поставям седло върху гърба на кон или друго ездитно животно; оседлавам. Еничарите седлаеха коне, товареха денкове и се стягаха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 140. Утре рано трябва да седлаем и да видим кои от арестуваните ще пращаме в К... Ем. Станев, ИК III, 246. Братята ѝ коне седлали, сестрите ѝ китки кучали, за да дадат всичко на Стана. Ч, 1872, бр. 18, 838. Ситен дъжд вали като маргарит, / моето либе коня седлае / на кяр да иде на Каравлашко. Христом. ВВ II, 220. А Елена бре млада невеста, / кон седлае, в очи го цалива, / па на Шарко лепо отговара. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 31. седлая се страд.