СЕДЛОВИНÀ ж. Геогр. Вдлъбнато място на планинско било, ограничено от два съседни върха, със специфична форма, наподобяваща седло (в 1 знач.). Върховете на Стара планина са верижни и отделени един от други с по-дълбоки или по-плитки седловини. П. Делирадев, В, 63. – Искам изгревът да ви завари в планината, в подножието на голямата седловина. А. Гуляшки, ЗВ, 121. Възкачваха се по отвесни седловини, слизаха надолу през съборени буки и каменливи сипеи. Л. Стоянов, Б, 114. Стигнахме седловината между Канарата и Йоасафица и пред погледа ни се откри дълбокият циркус на езерата, хижата изобщо не се виждаше! Е, 1981, бр. 4, 3.