СЕДЛОВЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Геогр. Който се отнася до седловина. Северно от Демиркапия се върви покрай букова гора, възлиза се на седловинната местност Карчов преслап, след което се прехвърля малко билно възвишение, обрасло до темето си със сочна трева и смрикови храсти. Г. Данов и др., СП, 88-89. Западно под крепостта на 80 м в седловинната част на хълма е открито съоръжение, градено от дялани камъни на спойка с бял хоросан. Д. Момчилов, ПСС, 237.
2. Спец. Двускатен. Единствените преки данни за вида на неолитните и енеолитните къщи в Югоизточна Европа идват от т.нар. модели на жилища. Те свидетелстват за двускатна (седловинна) покривна конструкция. РПр, 1992, кн. 25, 44.